автор: apostola

В последните ми няколко години
лежи живота в белият ми лист.
Сред рими в поетичните градини
аз ставам ненадминат оптимист.

И всеки стих донася ми наслада,
и всяка точна рима е успех.
Че стихото за мене е награда,
която аз за себе си приех.

При стихове различно сътворени
и лоши има, има и добри.
Те - лошите - са вече изгорени,
а други имат своите съдби.

Със тях доставям радост на четците.
В душите им поставям аз въпрос
за дяволите или за светците,
за фарисеите или Христос.

Споделям мъки, болки и тревоги,
говоря за раздяла и любов.
Държа си аз на правилата строги
и за доброто аз надигам зов.

И утре, като други ще замина,
но ще оставя тука този зов.
И както сте си всички по двамина,
живейте си живота във любов!