автор: alfa_c

Прилича на изкуство, но не е –
нестройно стъпват куците ми рими.
Веднъж покани ги на танц и те
потропват из главата ми с години.

Прилича на пиянство, но не е –
на крак не се надпивам с непознати.
Преди да си поръча питие,
познанството го заболя главата.

Прилича на наивност, но не е,
целувам ли – отварям си очите.
Видях да ме изпускаш от ръце,
нехайно под килима да ме смиташ.

Прилича на присъда, но не е –
не съм готова да издигна ешафода.
Веднъж ми каза: „...и ще разбереш”.
Разбирам всичко. Себе си не мога.

______
Из "Празни приказки за Франкенщайн"