Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 586
ХуЛитери: 3
Всичко: 589

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: pastirka
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа брега на реката
раздел: Разкази
автор: CheGuevara

Жената придърпа внимателно полата си под коленете и протегна крака към слънчевото петно пред нея. Пролетната топлина докосна кожата й и тя леко се усмихна.
Пролетта беше дошла, а с нея и надеждата, че ще дочака истинското малко слънчице.
Тук, под стълбището на местната Темида беше прекарала година. С торба дрехи, едно вехто одеяло и неизменните куки. Плетенето й помагаше да изплете времето, да изплете живота си, втъкавайки в плетката малкото хубаво, което я беше споходило през нейните 68 години. Една на лице, една на опъко, бяло и черно, радост и мъка...Плетеше до изнемога с премръзнали пръсти, а край нея течеше пълноводната човешка река, шумна и пъстра, като живота, който я докосваше, но тя не искаше, не можеше да нагази във водите му...Беше изхвърлена на брега от близки, от приятели...
Един непознат се спря до нея и понечи да й даде желязно левче. Тя се усмихна, прощавайки му. „Купете цвете за жена си. Аз не прося. Просто обичам да стоя тук, да се радвам на хората и да чакам...“
Мъжът отмина, замислен над думите й. „Странна птица!...“Но се запъти към близкия кооперативен пазар и купи букетче кокичета с левчето.
Не искаше да я настанят в старчески дом. Тук беше на студа и жегата, но беше волна птица, изгубила гнездото си, но разпънала криле над безкрайната река...И плетеше, плетеше...Една на лице, една на опъко...Като живота й...
Хората свикнаха да я виждат там, на пейката под стълбите. Е, някои се подиграваха, други присядаха до нея, а трети просто не я виждаха. Общинарите през ден бяха при нея да я убеждават, че ще намерят място за нея, но тя беше непреклонна. „Аз съм добре тук, оставете ме на мира!...“
Нещо просветна в човешката река и сърцето й трепна. Дали не е нейното слънчице. Скоро лицето й помръкна. Беше се припознала...Ще чака. Ако днес не дочака, утре пак ще е тук.
Преди година сърцето й я предаде. Подскочи няколко пъти и спря. За миг се видя отстрани. От краката й се издигаше бяла светлина нагоре, а тялото, старо и безпомощно, сияеше в цветовете на дъгата. Помисли си, че вече е свободна, откъсната от времето и живота, но минувачи вече се суетяха около нея.Някой позвъня на 112 и скоро лекарите вече я връщаха обратно, тук, на земята....
Когато се закрепи, от болницата направо я настаниха в старческия дом. Първо се съпротивляваше, чувстваше се като птица в капан, но постепенно се приобщи към порядките, харесаха й тези самотни, стари хора, които бяха съхранили жаждата за живот, въпреки всичко, което ги беше сполетяло...
Просто стана една от тях. И се примири със съдбата си. Но всеки ден се качваше на автобуса и слизаше тук, в центъра на града. Сядаше на пейката под стълбището на съда и вперила очи в реката от хора, чакаше.
Преди повече от година, когато пейката беше неин дом, пред нея като от приказките изникна едно малко момиченце. Мъничка фея с очи като две огромни сини теменужки. Беше се изскубнала от ръката на майка си, явно са чакали автобуса на спирката. Детето дълго, дълго изучава лицето на старата жена и тихо попита:“Защо си тъжна, бабо?Боли ли те нещо?..“И докосна плахо ръцете й с куките, като уморени птици, кацнали в скута й. Такава синя светлина струеше от очите на момиченцето, че жената за първи път от години се почувства щастлива и спокойна. Погали русите къдрици на детето и то й се усмихна съучастнически. После бръкна в джобчето на палтенцето си и й подаде едно синьо, синьо като очите му стъклено топченце. От тези, които зашиват на децата против уроки.
„За късмет, бабо!...“ И пак се усмихна.
В този момент майката, открила изчезналото от ръката й дете, долетя и грубо дръпна детето. Отдалечавайки се, то й помаха с ръка, а сините теменужки на очите му пееха:“Късмет, мила бабо! Пак ще дойда...“
Жената на брега на многоликата човешка река се усмихна на спомена и впери очи в очакване на две сияйни, сини теменужки...

Ружа Велчева


Публикувано от alfa_c на 12.04.2014 @ 21:20:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   CheGuevara

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 21:54:00 часа

добави твой текст
"На брега на реката" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: На брега на реката
от mariniki на 12.04.2014 @ 22:57:21
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
много ме трогна, мила Руже... до сълзи..
светли дни за теб, слънчево да ти е..


Re: На брега на реката
от kasiana на 12.04.2014 @ 23:47:43
(Профил | Изпрати бележка)
Трогателен разказ!!!!!

Сърдечни поздрави, Че!:)

Светла ти Цветница утре!:)

Честито да е името ти!:)

Сърдечни поздрави!:)


Re: На брега на реката
от zaltia на 15.04.2014 @ 23:13:28
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжната страна на монетата Живот...май нея виждаме все по често...
Светли празници ти пожелавам Ружа!!!


Re: На брега на реката
от ivalex на 15.04.2014 @ 10:36:15
(Профил | Изпрати бележка) http://ivaalex.blogspot.com/
Привет Руже, понякога се чудя дали писателите не са малко самотни, малко тъжни и малко мазохисти... умеейки да видят тъмнината, светлината, болното и здравото и да накарат, четящият да ги види също. Дали не са нещо като лупа увеличила акнето на обществото. Много ми домъчнява като чета разказите ти, те са ми близки, много близки, но всеки път ми се доплаква, все се надявам всичките ти герои да са само измислени, а не реални човеци.


Re: На брега на реката
от LATINKA-ZLATNA на 13.04.2014 @ 11:16:34
(Профил | Изпрати бележка)
Здраве и късмет и за теб, Че!...
Честит имен ден!


Re: На брега на реката
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 13.04.2014 @ 09:09:22
(Профил | Изпрати бележка)
Честита да си! Светли Празници Ружа!!!


Re: На брега на реката
от IGeorgieva на 12.04.2014 @ 21:46:56
(Профил | Изпрати бележка)
Докосва душата! Харесах много!


Re: На брега на реката
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 18.04.2014 @ 12:25:26
(Профил | Изпрати бележка)
Разплака ме :(
светли празници, мила