автор: melanholika

Четвърти ден сестрите ти ридаят,
така че хайде Лазаре, стани!
Небето натежало е пустинно
и чудо молят жадните тълпи.
А думите са остри кръстопътища,
дори когато връщат към живота.
Свободната ни воля е в това,
по кой от тях ще стигнем до Голгота.
Не чакаме отдавна възкресения,
защото нямаме Мария за сестра.
с две риби храним своите мълчания
и виното ни става на вода.
Не, няма нужда от миро,
помазването няма да спаси,
душите ни, по-мръсни от нозете,
така че хайде Лазаре, стани.
За да повярва цялата Витания,
във словото, по-силно от смъртта