автор: abonat

Да бъдеш гений никак не е лесно –
побутне те акъл оттук-оттам,
даде на късо любовта, изчезне,
и в крайна сметка пак оставаш сам.

Таман почувстваш доза ендорфини
да циркулират бодро из кръвта –
помислиш малко, вземе, че ти мине
и – сбогом на поредната жена.

По-точен съм от сензор сеизмичен,
от раз засичам врътки и лъжи –
последната ми връзка със момиче
шейсет минути точно продължи.

Но вече спря дори и да ми пука,
чии фрагилни чувства съм разбил,
коя мома съм тласнал към сепуко
и кой ме е нарекъл имбецил.

Carpe diem – казал е Хораций,
демек, живей за личния си кеф,
пресичай бързо дамските мераци,
не се размеквай от сълзи и рев.

Брилянтната ми черепна кутия
не я лови ни тръпка, ни хормон.
Любовни мъки? – Не на мене тия,
по мъдрост съм надминал Соломон.

Там разни женски тайни, мурафети,
екстеншъни, изоблени гърди –
при мен не действат – дами, забравете,
не ме чешете, без да ме сърби.

Когато дебатира срещу мене
женица със двуцифрено IQ,
присвил очи зад цайси запотени
разбивам я с финес на прах и пух.

Вакханки и сирени атакувам,
громейки ги с цитатчета от Фройд.
Фаталната жена? – Не съществува,
сугестия е всичко, друже мой.

Когато майско слънце засияе
и тръгне всичко живо на разплод,
постой си вкъщи, прочети Бердяев –
спести пари, тормоз и много пот.

* Егосинтония – душевно състояние, в което човек осъзнава недостатъците и странностите си, но въпреки това живее в съвършен вътрешен мир със себе си.