автор: Lucky68

Извел те Господ в този ден
душата ти да види слънце.

Незнайно как,
пътеката ти мина покрай мен-
припряната походка
искаше да свърне.
А слънцето разпуснало лъчи,
разкош от светлина
и птичи трели …
Добре ,че имаш черни очила!
Остана сляп
и взрян във себе си.
Усетих-
тротоарът пребледня,
студен в краката ти потръпна.
Кръвта навярно зашептя-
познала камъка, във който се препъна.
След теб,
очите ми постлаха светлина.
Окаменяла беше всяка дума.
Сърцето ми се молеше на Бог,
за тебе, татко,
Прошка Той да има!

2011г