 |  Дъхът ми спря!
Поиска да сме разделени.
Светкавицата падна от небето.
Внезапно снимката надве разцепи.
И изгорена линия бележи
местото на последната ни среща.
Отляво ти завинаги остана,
но вече не и във сърцето.
...Ще нося като спомен младостта ти
в изстиващите си ръце повита...
Камата на едно безсмъртно чувство
с неземна сила в мен стои забита.
Но в друго време и пространство
все още сме неразделени.
Душите ни виновно странстват
във светове със много измерения.
...И стара тръпка на телата
ще върне лентата обратно. -
Ще се събудим заедно някога
като ези-тура в монета сляти...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Неразделни" | Вход | 10 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Неразделни
от mariniki на 12.04.2014 @ 22:27:04
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | обичам стиховете ти, мисана... защото в тях
намирам и частици от моите мисли.. а стихът ти е вълнуващ
и прекрасен... сърдечно към теб..
|
Re: Неразделни
от missana на 12.04.2014 @ 23:57:19
(Профил | Изпрати бележка) | И аз обичам твоите стихове, Маги! Ти владееш магията на лириката.
Благодаря ти за хубавите думи - за коментара и оценката ти!: Мисана |
]
Re: Неразделни
от Rodenavlotos на 11.04.2014 @ 15:56:09
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз винаги ще коленича през невъзможната, но неумираща любов. Поздрави, Мисана! |
Re: Неразделни
от missana на 11.04.2014 @ 16:15:10
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси, приятелко, че оцени и коментира това скромно интимно стихотворение! Най-много се радвам, че те е докоснало. Знам, че ти никак не си безразлична към темата "любов" и си постигнала доста успехи в поетичната й реализация /а надявам се и в житейската!/.
До нови срещи на полето на поезията и весел уикенд от мен!: Мисана |
]
Re: Неразделни
от IGeorgieva на 11.04.2014 @ 14:37:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Независимо от обстоятелствата, чувството може да е вечно! Метафоричност, която спира дъха! Поздрави! :) |
Re: Неразделни
от missana на 11.04.2014 @ 15:39:47
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря Ирена! И за оценката и за коментара. Трогна ме с хубавите си думи. И аз вярвам, че ако една любов е истинска, чувството е вечно. В противен случай е била просто псевдолюбов.
Сърдечен поздрав от мен и весело прекарване на уикенда!: Мисана |
]
Re: Неразделни
от ZAGORA на 11.04.2014 @ 13:54:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Само един истински трубадур на любовта може да я вижда многоизмерно-във всички измерения и времена.Раздялата е светкавица,която изпепелява,но тя не е край на любовта.Защото чувството е вечно.То е стремеж към сливане като двете части на монета.Развълнува ме силно стиха ти!Благодаря ти! |
Re: Неразделни
от missana на 11.04.2014 @ 14:26:06
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря Загора! И за оценката и за коментара. Особено съм трогнат, защото вижданията ни абсолютно съвпадат. И аз вярвам, че любовното чувство е вечно и неунищожимо. Любовта не познава постоянен край. Тя е несломима. Може да възкръсне дори и от един атом. И само на нея се крепи тази огромна вселена, която отдавна не би съществувала, защото би се разпаднала без любовта. Дори и гравитацията е сила на привличане, която в много отношения и на по-ниско ниво, се проявява като любовта.
Най-сърдечен поздрав от мен!: Мисана |
]
Re: Неразделни
от Dimi на 11.04.2014 @ 12:07:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубав стих! Но аз не вярвам във връщането на чувсвата, дори и в друго измерение. Все пак мечтата си е твоя. |
Re: Неразделни
от missana на 11.04.2014 @ 13:45:10
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Дими! И за оценката и за коментара.
В моето виждане, чувствата не изчезват. Те само сменят "агрегатното" си състояние. Ако е било течно, ще стане твърдо. Но топлотата отново може да го втечни. Всичко е индивидуално. Зависи от хората, зависи от чувствата им, а също и от кредита на доверие, който е склонна да им отпусне Съдбата.
Желая ти един много хубав ден!: Мисана |
]
Re: Неразделни
от mpaloma на 11.04.2014 @ 11:11:22
(Профил | Изпрати бележка) | ... Ехххххххх, че хубаво....
....дъхът ми спря....
......като ези-тура в монета сляти....
това е безсмъртната любов, когато е истинска, не е от
значение нито времето, нито разстоянието...
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ИСТИНСКИЯ СТИХ!!!!!! |
Re: Неразделни
от missana на 11.04.2014 @ 13:34:28
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, mpaloma! И за оценката и за коментара. Малцина са, които търсят безсмъртната любов /повечето се страхуват от нея и се задоволяват с огризки/. Но чувствам, че душата ти е така устроена, че и ти имаш визия сходна с моята по въпроса за любовта. Иначе просто не би ти въздействало това стихотворение. Всичко, което си написала е чистата истина. За Безсъртната любов нито време, нито разстояние са от значение. Дори, както казва Ларошфуко: "Времето и разстоянията са като вятъра за пламъка на всяка любов. Гасят го, ако е слаб и го превръщат в истински пожар, ако е силен!".
Приеми най-топъл поздрав от мен!
Искрено твой: Младен Мисана |
]
Re: Неразделни
от apostola на 11.04.2014 @ 10:44:21
(Профил | Изпрати бележка) | Истински неразделни!
"Ще се събудим заедно някога
като ези- тура в монета сляти..."!
Чудесно е, Мисана!Поредният ти успех!
Поздрави и хубав ден! |
Re: Неразделни
от missana на 11.04.2014 @ 13:23:16
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Апостоле! И за оценката и за коментара.
Трогнат съм и се радвам, че този текст ти е допаднал.
И от мен - най-хубав ден!: Мисана |
]
Re: Неразделни
от voda на 12.04.2014 @ 02:05:33
(Профил | Изпрати бележка) | Харесва ми точният, ясен изказ и движението на мисълта към идеята, че истинската любов е неподвластна на обстоятелствата и остава безсмъртна.
Но образът"ези-тура" наистина може да получи противоположно значение - в друг контекст.
***
Всичко е наред -
за пред света:
с брак сме свързани -
под обща стряха.
Тлее във огнището жарта,
бавно, бавно се изпепелява.
Всичко е наред,
освен едно -
някъде по пътя ненадейно
се изгуби нашата любов
и не знаем как да я намерим.
Вечно сме със гръб един към друг -
гледаме в различни две посоки.
Ези-тура - съпруга и съпруг,
под покрив,
неблагословен от Бога.
Ще се радвам да продължиш да пишеш по темата, Мисана!
|
Re: Неразделни
от missana на 12.04.2014 @ 02:19:11
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за това прекрасно, напълно самостоятелно стихотворение, което си написала, Елица! Ето един коментар, който си е чиста поезия.
Тази съпружеска двойка, описана от теб, ме накара дълбоко да се замисля, как поезията по един невероятен начин оставя усещане за автентичност /която е призрачна, а не реална/.
Аз ще продължа да пиша по темата. Сърцето ми е жива рана. И докато е така, темата е отворена за него.
Сърдечен поздрав и благодаря и за оценката ти!: Мисана |
]
Re: Неразделни
от voda на 12.04.2014 @ 06:53:05
(Профил | Изпрати бележка) | Пиши, Мисана. Творчеството лекува душевните рани...
Пожелавам ти красива среща с планината днес и слънчево вдъхновение!
Пътьом да се роди един светъл стих! :) |
]
Re: Неразделни
от angar на 11.04.2014 @ 22:29:14
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | И на мене стихотворението много ми харесва. Такава поезия обичам.
Но замисля ме това:
"Отляво ти завинаги остана,
но вече не и във сърцето."
Обикновено любимия си тръгва от нас, но за дълго или завинаги остава в сърцето ни.
Не само някой смъртен, но дори самият Бог (имам предвид светкавицата ти) не би могъл да изхвърли от сърцето ни любимата.
Ето как е било при мене:
"Нещо страшно с мене днес се случи :
Господ гръмна, но не ме улучи.
...
Господ също ще допусне грешка,
ако мисли да разлюбя Дешка!
Колкото и Господ да си писка,
ще я любя, докато ме иска ..."
Освен това въпреки че
"Ще се събудим заедно някога
като ези-тура в монета сляти ..."
е много хубав и запомнящ се израз, езито и турата на монетата са като мъж и жена, които спят с гръб един към друг.
Дали не би могъл да го направиш нещо като
"Ще се събудим заедно някога
като ези върху ези монети слети ..."
|
Re: Неразделни
от missana на 11.04.2014 @ 23:14:38
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ангар, за този коментар! Трогна ме - за пореден път.
Ще ползвам, обаче и правото си на реплика, както казват от трибуната на парламента.
"Отляво ти завинаги остана,
но вече не и във сърцето."
Това е първият, според теб, неясен момент в стиха ми. Моето разяснение е следното. Светкавицата е разсекла снимката надве и в лявата половина е останала частта с образа възлюбената. Снимката е разсечена веднъж завинаги. По този начин тя остава завинаги отляво. Но тя не остава завинаги в сърцето на лирическия. За известно време, може би. Но вече не и завинаги. Ето това всъщност е казано и то математически точно. Нейната половина от снимката остава завинаги отляво. Но в сърцето му тя не може да остане завинаги!
Тук, Бога ми, не виждам никаква слабост на изказа.
И вторият пункт, визиран от теб:
"Ще се събудим заедно някога
като ези-тура в монета сляти ..."
Акцентът тук пада върху това, че ези и тура са двете половини /ин-ян, жена-мъж/ на едно цяло - монетата. Тези две половини са сляти в единна хармония, в неразривно цяло. Да се търси асоциация с това тълкуване, че са застанали с гръб един към друг е прекомерно. Все едно да се търси под вола теле. Но всеки има право на лично виждане. Защото ако навлизаме в такива детайли и приемем твоето предложение:
"Ще се събудим заедно някога
като ези върху ези монети слети ..."
то първият въпрос на Елица Ангелова /която много уважавам и която много уважава теб/ би бил. А защо Мисана не си написал:
"Ще се събудим заедно някога
като тура върху тура монети слети ..."
или:
"Ще се събудим заедно някога
като ези върху тура монети слети ..."
или:
"Ще се събудим заедно някога
като тура върху ези монети слети ..."
И аз какво да й отговоря. Защо от 4 равноправни възможности съм си избрал ези-ези?
Честна дума - отговор нямам. А този справедлив, макар и хипотетичен въпрос на Елица, би затруднил дори и твоята желязна логика. Не мислиш ли?
С най-сърдечен поздрав: Мисана
|
]
Re: Неразделни
от missana на 12.04.2014 @ 00:46:19
(Профил | Изпрати бележка) | Виждам, че вече Елица е взела отношение към текста, като към оценката й, за която й благодаря е казала:
"Изчистен изказ и ясна идея. Но, щом не е останала в сърцето, времето е безсилно да върне лентата обратно."
Длъжен съм да уточня отново. Явно не съм разбран правилно. А съм го казал пределно точно. Не е останала в сърцето ЗАВИНАГИ. А иначе има инерция на чувствата. За санитарен период делта те, тя все още е в сърцето му. |
]
Re: Неразделни
от shtura_maimunka на 12.04.2014 @ 18:21:04
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/ | "Но в друго време и пространство
все още сме неразделени...."
Това си е...всеки си има такъв, свой си свят.! :-)
Винаги с удоволствие те чета! Поздрави! |
Re: Неразделни
от missana на 14.04.2014 @ 17:35:07
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за оценката и за толкова хубавите думи от коментара ти, Щура маймунка!
Една благословена страстна седмица, ти желая!
Искрено твой: Мисана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 564
ХуЛитери: 1
Всичко: 565
Онлайн сега:
