автор: Hulia

Веднъж съдбата спрях с въпрос: "Кажи ми свойта мисъл?"
А тя отвърна в миг: "Душа, със радост увенчана."
Омар Хаям

1.
Лети бавно щъркел в кръг
и чертае енергийна муска
над древна римска баня.
Пижо и Пенда от прашна
мартеница върху цъфнал дрян
диво прегръщат вятъра, а аз
безмълвно си припомням един
последен свиден сън - реди тате
камъчета на небето и нарежда:
„Радвайте се на живота – както горе,
тъй и долу, както долу, тъй и горе...”


2.
Любовта носи образ на странстващ пастир,
на номад – и всяко име, що би дръзнало
да го опише, би продънило харизмата му -
по-силна от песен на новородена галактика.
Антична флейта изтръгва златни светлини
на сродна душа в моя буден сън и няма тон,
различен от хармония – перото приковано
спира да пише, дъхът секва от възторг...


3.
Стихиите са същества, молещи за прошка,
нашепващи на ветровете – черни дервиши с
полетели поли, зовящи в екстаз и нега само
Н е г о в о т о и м е...Очите ни са пълни със небе,
животът ни е летен дъжд и облак-етер ни обгръща,
а в нощното небе на нечия съдба свети утринна звезда.

_________________________________________________________________________________
* Чашата на Питагор - Питагор открил начин за справедливо разпределение на питейната вода сред сред робите, строящи укрепени стени. Питагор изобретил съд, който прелива веднага щом водата в него надвиши определено ниво. Чашата на Питагор действа на принципа на скачените съдове и на хидростатичното налягане върху стълб течност, формулиран от Паскал през 17 век.
** Питагор: „Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи”.