автор: zaltia

"Остаряваме бавно...неусетно почти..."
се пееше в един стар хит, и си е чиста проба истина Ви казвам...
При жените не знам как е, но при нас мъжете е много просто. Отвсякъде Господ ни праща нишани, но най-вече ни подсказва с космите. Взема ги от главите и ни ги тика в ушите и в носа. Изчаква малко да посвикнем, и започва да ни ги боде и по веждите. После ни пуска едни шкембета...чак не си виждаме оная работа, вкарва ни и две- три по яки болежки, ей така за по сигурно, и пак си трае.
Ние/мъжете/ също си траем- правим се че всичко е наред, бачкаме си, караме си старите брички, и се зазяпваме по жените както преди двадесет години.
В кръчмите с приятелите, пак се напиваме...но вече с космите в ушите, и все по- слабо чуваме приказните крясъци на жените си, или вълшебното им мърморене като се дотътрим в къщи. С космите в носовете, за съжаление не можем да усетим онзи чуден аромат, който понякога се разнася в панелните ни кухни...но пък благодарение на тях не усещаме толкова силно, онази отвратителна политическа смрад носеща се от псевдо преходът ни. Гъстите ни вежди пък замъгляват и без това замъглените от годините очи- и така не виждаме, дори когато съпругите ни са с нов цвят на косата... Обаче колежките и комшийките ги виждаме...и отвсякъде си ги разсъбличаме с ония същите замъглените очи.
Е то сега какво излезе...Господ си знае работата...и това с космите е доста хитър ход.
Седи си там горе...и като реши да ни подскаже че остаряваме току ни разбута космите, или ни хакне някоя нова болежка.
Затова...Наздраве момичета и момчета...за космите!!!

Конкурсът „Очи към себе си” 2014