автор: RachelLevi

Колко думи-решетки в една,
непонятна докрай синева.
Колко шум в карнавала на дните,
а смеха и плача – неоткрити...

Под короната – гърбав палячо
и тълпата не чува, не чува,
че минава отдавна дванайсет,
и е мрак, а сиракът тъгува...

Не прилича на мор, на пиянство,
не е тъжна съдба-орисия -
да не чуваш ни гръм, нито вятър,
да не виждаш, макар да е ясно...

хвърлят пръст - няма вече гадател,
плачат букви – забравени птици...

Рашел Леви