автор: Shrike

Часовниковият механизъм в стомаха ми отброява неумолимо всеки отрязък реалност и ме запраща хаотично в спомените. Отсрочката е немислима, завръщането от хоризонта на събитията - невъзможно.
Послушен, часовникът отчита фиксираното страдание със стоманена точност. Тик-так. Тик-так. Ти-иии-ик-та-ааа-ак. Нескончаем поток от събития, захвърлени във всевъзможни посоки, цветни, извиващи се змийчета поели към безкрая.

Връхлита ме първият времеви прилив. Тиха нощ. Мека, сладостна с едва доловимия аромат на съдбовност. Звездите танцуват опиянени, силуетите ни потъват в кадифената плът на градчето, метеорни следи. Досег. Златни отблясъци в ъгълчетата на зенеците, широко отворени, поглъщащи топлината, сияйни. Далечни вибрации, искрящи вълни превърнали в пяна земната сила, галещи и примамливи. Сълзите ми бликват без повод и само малкото птиче приютено в гръдта ми знае, че някъде в пустинята Малкият принц току що възнак е паднал. Мигновение. Непонятно. И заобичвам тъгата си по-силно отвсякога.

Тик-так.