автор: pijama

Повече нямаше какво да се помисли.
Всички мисли бяха помислени
Всички думи бяха подредени
по всички възможни начини

После и цифрите.
После и буквите, които не образуваха думи на никой език.
И накрая и всички звуци, за които нямаше букви.
А след края - и всички възможни числа, за които нямаше измислени цифри.
Много пъти по безброй.
Безкрайност повдигната на безкрайна степен.
Като подозрение за едновременно съществуваща и несъществуваща нула.

Нямаше какво да се направи.
Всичко, всичко, всичко, всичко
беше направено
по всички възможни начини,
на всички възможни места
и във всички възможни моменти.
(и във всички невъзможни места и моменти...)
(по няколко безброй пъти).

Онези неща, които не се правеха и не се случваха
не се бяха направили и не се бяха случили
по нито един и по всички начини...

Дните бяха отминали
Нощите бяха изтекли.
И после пак. И после пак...

Нямаше какво да се почувства
Всички цветове на чувствата
бяха омесени по всички възможни начини
във всички размери и измерения
(и после отново)
(но възможният и невъзможният брой на повторенията също беше свършил)

Всички бяха родени, живели и умрели
Всички се бяха преродили във всичко възможно
(и не по веднъж...)

Нямаше никога и никъде нищо и никого...
... и всичко и всички бяха навсякъде и винаги.

... което бе нещо ново за един кратък миг.