Ще се завърнеш пак при мен.
И моля те ! Не си отивай повече…
В това е смисълът на любовта.
Ти даже не си тръгвала от тук,
макар, че няма те сега.
Няма те до мен.
Леглото ми е празно,
възглавницата още е измачкана
от римския ти профил.
Парфюмът женски още ме възбужда…
Очите ми са празни.
И аз съм празен… Сам.
Като отворена недоизпита
стъклена бутилка с вино.
А тапата остана в теб.
Опитай – затвори ме с любовта си,
и не оставяй ароматът ми да се
разпада във мъглата.
Освободи ме, като ме затвориш
с обичта си.
И за мен живей.
А аз ще го позная по походката.
Промяната в ръцете ти.
В косите ти ще светнат
уличните лампи.
Обичай ме !
И дай ми тази лудост
на реката, в която ще
живея със мечтите си забравен.
Освободен със любовта ти,
или заточен в самота завинаги
без нея…
2010 г.
БОЯН СТАНИЛОВ