автор: Gargabela

В око на гекон
Времето блещука
в зелено.
Мимикрия.
Три часа след обяд.
Чай от пасифлора
и спомен.
Студен е.
Разсеяно прелиствам
страниците назад
на небе антикварно.
Ако се разпадат/боя се/
на ситен прах
в очите ми ще загорчат
отлетели птици
измътили свое Утре...,
разбрали късно,
че после умират.
А животът е кръговрат.