Не вярвай във мистичната ми власт
и в слепотата ми - почти абстракция.
Повярвай, че съм тук и днес умирам
в сърцето си – във огъня невидим...
По-тихо и от вечната трева,
докрай пробила земната ни твърдост,
по–ясно от окото на звезда,
която в самотата ти се взира...
Не вярвай, че Есенин си е тръгнал,
без път и без посока – като странник...
„Не ме обичай и не ме жали” -
Небето ще ми обещае вечен празник.
Рашел Леви
"Небето е последният залог"