Ден трети.Тишината е остров
сред море от неказани думи...
Без дъга, пролетта е въпросна
и безцветна, и просто безумна.
Някой всичкия цвят ми открадна,
посивяха дървета и храсти...
В тази пролет – достатъчно хладна,
закъснели са всякакви страсти!
Ден след ден...Любовта ми изтече
през онази забравена рана.
И до втори петли се отрече
този, който до мен бе застанал!
Ден Nти.Историята е сгрешена
и Малкият принц си остава неук.
Лисицата не е опитомена –
помислила го е за някой друг!