автор: mihala

Прекрасен слънчев ден из напъпилата пролет. Зеленина залива градинки и поляни, а от току-що разцъфналите дървета долита свеж аромат. Обяд е. Слънцето е наболо на небосклона. Не ми се връща, но спешна ситуация ми промени плана и зачаках автобуса.
Зад мен подреден, чист и приятен за гледане двор. Подпряна на стобора пред погледа ми ,незнайно откъде, се появиха прекрасни, изваяни на тегло и големина червени кокошки. Тяхната окраска преливаща от оранжево-жълта до винено-кафява, на слънчевите отблясъци, изглеждаше намазана с брилянтин. Лъскавата им перушина сияеше. Току-що разкопаната част от двора ги привлече. Кротко и без крясъци, което за кокошки е редко явление, изваждаха с човки от земята ,появил се червей или буболечка. Имах чувството,че се пазеха да не се нацапат. С приятни звуци на повик, се приближи тяхния петел. Горда осанка, контрастни цветове на перушината- бяла,черна, оранжева и в прекрасно съчетание, се чувстваше господар на всички тези около 20 хубавици. С грацията на красив любящ стопанин им каза нещо и застана по средата на двора с гръб към тях. Всички моментално оставиха заниманията си и се наредиха около него. Всяка си знаеше мястото. Нямаше кудкудякане, подхвръкване, блъскане и други изстъпления на нормални селски кокошки. Направиха плътно ветрило около него, приличащо на разперена опашка на паун. Пред петела беше оставен път - свободно триъгълно пространство за да върви. Не можех да повярвам на очите си. Изваяна подредба, като на картинка. Това ли бяха глупавите кокошки? Около тях, все едно, беше поставен конец и нито прекрачваха, нито се подаваше някаква част от тях извън ограждението, нито говореха. Петелът-клъц,клъц,клъц, каза нещо и тръгнаха.Това ветрило се движеше в такт. Така човек не е в състояние да го направи. Те вървеха , компактна маса, право към мен. Дали бяха разбрали,че им се възхищавах на красотата и какво ли беше това кокоше шоу. Движеха се изправени, с горди осанки на кокоши хайлайф. Никоя не си помръдваше глава ни на ляво или на дясно, а право напред и като машинки в такт си движеха крачетата. В начало се появиха три закъсняли кокошки с окраски като на петела и се опитаха да се домогнат до него, но той ги смъмра от място и те наведоха до земята глави и потънаха, в групата, там където бяха. Ветрилото или опашката на пауна се придвижваше плавно към мен- петела в средата и кокошките покрая му. Стигнаха до оградата, където бях, и застанаха. Не показваха с нищо,че са кокошки.Глас не се чуваше.Стояха и чакаха, а петела застанал настрана не проявяваше любопитство, а беше заел поза като очакващ някого. Не мога да се освободя от тази мисъл,- Това щастливи кокошки ли бяха или роботизирани същества? Тогава си казах,че такава кокошка не мога да ям. Те много по-добре изпълниха съчетанието от нас, когато се подготвяхме за фон на игрите. Нещастни животинки. Яйцата им щастливи или нещастни са? И нас ли ще ни стигне същото?!?...
Може ли да се вярва на тези учени, които подготвят гибелта на човечеството с генно изменените индивиди. Какви ще бъдат следващите поколения?!? Не е ли редно да се замислим!!!...
‎3.‎4.‎2014 ‎г.