автор: GINKO_PRIM

Недописан остана стихът ми, наречен на нея...
Обещание беше. Затова го оставих. Да спомня.
А дъждът днес измива до сиво зеленото
и търкаля парчета от лятото - счупена стомна.

Всяка капчица прави сред локвите преходни кръгове.
Като мисъл, разплискала най-огледалните късчета.
И ме стягат отляво, в поредния съботен бързей,
незатегнати обръчи на подсърдечната бъчва.

Ще посегна към листа сега. Ще го сгъна на лодчица.
Само тя може още да хване в платната си вятъра.
Ще я пусна в морето да плува. Без право на котва.
Тръгвай, крехка надеждо! Вместо мен допиши обещаното!