...И само за сирачество
не може да се порасне ...
То крепи тъгата си и никога
в утехата на спомена
душата му не ще да засънува...
...И диво – със очи по-зрели
от есенния плод, в слана попарен,
ще търси пътьом тихия си дом
и родни ще нарича толкоз чужди...
Родината е винаги на път,
прокълнато – внезапното пророчество...
Но знаеш ли душата на сирака
как ще обича, ако проговори?
Рашел Леви