Разбира се, че мога.
И мълча.
Топя си зимите.
Износвам късни пролети.
Спасявам себе си от себе си така.
Мълчаното е лек…
Или отрова.
Мълчаното прилича на пръстта -
обърнеш ли я – мракът черен светва
и оцелелите в гръдта ù семена
понякога се сбъдват в цветове.