автор: ringo

Ех, дарбица поне да имах малко,
любовните си чувства да опиша!...
Но думите не ми достигат! Жалко!
Така ли все по тебе ще въздишам?...

Видях те вчера рано на балкона,
намигнах ти, но ти не забеляза.
За жалост тъй Михаля ще си гоня,
а любовта опасна е зараза...

Отиде вчера ти да купиш чушки,
и аз край теб тогаз нарочно минах.
Поспрях се - да избирам нещо ужким,
но ти като край пън отмина.

Късметът ми на помощ се притече,
та после някак срещнах те натясно.
Не се разминахме, а ти ми рече:
„Къде се вреш, простак?... Надясно!...”

Надежди нови туй във мен събуди:
Ми ето – с тебе вече си говорим!...
Сърцето ми затупа като лудо -
любов е, може ли да се оспори?...

Та мисля с нещо да те сюрпризирам -
със стих за тебе, утре на пазара -
марулки пресни докато избираш,
удобен миг надявам се да сваря!...

Ще взема да опитам тази вечер
една поемка кратичка да спретна -
удържам трудно любовта си вече!
Предчувствам как лицето ти ще светне!...