автор: ekvilibrist

Нощта като скулптур прецизен извая
небето извито в божествен поклон.
Свело главата си в чест на безкрая,
звездния куп разпилян в полутон.

Росни ливади очакват зората,
пътища светли над тях се въртят.
Някой изгубен е там в тъмнината,
ярки звездите за него не спят.

Някого, някой ще срещне накрая,
всеки е тръгнал по собствен път.
Поглеждам нагоре и виждам, и зная,
че моя и твоя ще се пресекат.