| сянката стържех
светлината натрупвах в пепелта се откривах
в изгарянето – живеех
смалих се до човек
докато растях до свобода
Публикувано от aurora на 02.04.2014 @ 09:35:45
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"епитафия" | Вход | 4 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: епитафия от mariq-desislava на 02.04.2014 @ 09:52:24 (Профил | Изпрати бележка) | Така трябва - да се смаляваме ние, за да расте Той.{} |
Re: епитафия от daro на 02.04.2014 @ 15:09:23 (Профил | Изпрати бележка) | а какво трябва, когато не приемаме съществуването Му!
... наи-често отглеждаме кучешките зъби на самодоволството като достижение в
"отвратителната пиеса" - настоящото робство в агресията
да - Той... за да не се занимаваме със себе си, с трите си пръста над земния ръст :)
(.) |
]
Re: епитафия от Rodenavlotos на 02.04.2014 @ 16:04:52 (Профил | Изпрати бележка) | Ако с този текст беше участвал в нашия, организиран на Вечерта по случай Световния ден на поезията, блиц-конкурс, за написване на най-кратката поетична автобиография, щеше да спечелиш първата награда. Беше бутилка качествено вино. :))) Поздрави, приятелю! |
Re: епитафия от daro на 03.04.2014 @ 13:53:20 (Профил | Изпрати бележка) | Ще ти изпратя една бутилка каберне совиньон от нашето - на винарска къща
ДароНалее - и с него да прелееш края на един поетичен период. :)
Осветен ден, Светле!
...(.) |
]
Re: епитафия от daro на 03.04.2014 @ 13:59:13 (Профил | Изпрати бележка) | ...и толкова :)
колко точно, лаконично... не, аскетично си го казала
дали ще се науча и да си го издялкам сам на камъка!? ;)
Осветен ден, душа!
...(.) |
]
]
Re: епитафия от daro на 03.04.2014 @ 14:13:41 (Профил | Изпрати бележка) | каквоооо, на вашия небосвод се е пльоснал октопод наместо слъмцееее!!! :)))
ей са го утепАх с прашката - тряяяс ;)))
светна ли? :)
|
]
]
Re: епитафия от daro на 03.04.2014 @ 15:23:38 (Профил | Изпрати бележка) | не бой се - той ще се стече на индигови струйки по облачните витражи и после ще
завалят виолетки по чадърите ни :)))
...ноооо, само да не съм объркал прашката с бельото, щото шъ скиваш кво
затъмнение шъ настане ;))) |
]
]
Re: епитафия от daro на 03.04.2014 @ 22:04:06 (Профил | Изпрати бележка) | добре дееее, нямам никакви напъни да съм първенец в колекцията ;))) |
]
Re: епитафия от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 03.04.2014 @ 16:31:41 (Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | С това
смалих се до човек
докато растях до свобода,
казваш толкова много, че само това двустишие би могло да бъде сентенция, есенция, интенция или каквато и там да е друга енция. :)
От мен поздрави, Даро!
|
Re: епитафия от daro на 03.04.2014 @ 22:25:35 (Профил | Изпрати бележка) | Ей, Папа... човеко, знаеш ли от кога съм те призовал с мисълта си!
Добра среща! :)
И ти не идваш случайно - това, знам, е невъзможно. Появяваш се по редовете ми...
точно тези, които вдълбах в сърцето си... които и ти (съм сигурен) "изсичаш" в своето, заради Свободата - Живота. Два реда, които се вляха от две различни вени в един стих.
Те са ми най-скъпи, защото са белязани с мъжко достойнство и духовно величие в човешкото ни смирение. Предназначени са за съизмеримите на моя живот - цялостните. Това е само еманацията.
Ти си точно такъв и аз ти ги подарявам от сърце и душа - жив да си! :)
...бедна сестра е благодарността ми, когато изразявам признание за радостта от срещата - тя е голямата сестра!
Спокойна вечер... и до вижданка! :)
(.) |
] | |