автор: apostola

Ах, Любов, Любов!
За тебе всичко ти е малко.
Почувстваш ли се ти щастлива,
поискваш и ключът от Рая.
За теб това е също малко,
защото искаш и небето.
А после гледаш към звездите
и там намираш си следите.
А в центъра пък на луната
държиш сърцето на жената.
Със взлом навлизаш във душата,
като комета опашата.
Гориш до болка и сърцето,
оставяш сенки по лицето.
Единствената болест ти си,
от която не се оздравява.

Макар от смърт да не спасяваш,
но ти живота украсяваш!