Сред жалбите на чужди и на свои
над черквица, изгубена в пустиня,
- не вярвай в проехтелия си край...
На мъртвите очите не сънуват...
Сред зимния безкраен път, където
забравен чернозем неясно пламва
и звук от необят душата милва -
за гръм и пролет – има още време!
Не вярвай във последния ехтеж -
защото има миг подир разплата.
За мъртвите и живите – извечен.
...И не е само спомен и утеха...
Дочуеш ли божествената песен
на сляпо гъдуларче, на отшелник:
да знаеш, има още плод и вино...
В такава тиха нощ – не се умира...
Рашел Леви