автор: botyofentiev

Озарен от лъчите на слънцето
започва радостен ден,
утринта по листата на трънката
диша въздух зелен.

Капки дъжд от нощта предишна
се крият в кората на крушата,
цветовете на бялата вишна
се усмихват радушно.

Мократа, черна пръст
настръхва и се съживява,
земята възкръсва
след зимна забрава.

Охлюв влачи своята къща
бавно и невъзмутимо,
просто нещата не са същите,
студът си замина.

Сгретите сърца на птиците
чуруликат с надежда
и ние хората-наивници
пролетно се подвеждаме,

че всичко за добро се подрежда,
че ще отворим прозорците
и душите ни, слънчево заредени
ще избягат при птиците,

в разцъфтелите клони,
където други закони
властват и подчиняват света
по изначалните му правила.