автор: razoritel

Та, казвам ви, когато слушате нещо и решите да го прилагате в живота си, слушайте докрай, че и питайте. Защото често се оказва, че краят е много важен. Ама кой да ми го каже по-рано.
Така се случи, че наскоро след последния си развод отидох в кварталната кръчма. Ей така, да чукна две мастики една в друга и да ги изпия поред, че да не мисля за всички ония гадости, които наприказвахме при развода. Седя до бара, за да не ми досаждат съседите с въпроси за жена ми, която всъщност, вече не ми е жена. Разменяме по някоя дума с Герго бармана, ама хич не ми е до приказки. Тя и мастиката една топла, не видяла нито хладилник, нито фризер. Но си мирише на мастика и замъгля главата. Първата чашка изпих на екс, да не ме мислят от блока, че съм пияница с тия две чаши. А виж, втората си я гледам и отпивам по глъдка на минута. Така, за вкус и настроение. Мълча си, гледам рафта с бутилки и за нищо не мисля. Не ми се прибира у дома, че няма нищо сготвено, а и пералната ме чака. От както изгоних жената всичките ми ризи и там други парцали са натрупани отгоре и вече не се вижда има ли перална или е само вмирисан куп дрехи. То и тази тениска, дето е на мене, вече не помни кога вода е виждала, но щом се изцапа достатъчно, ще взема да изпера всичко.
А и друго ми минава през главата. Толкова години не съм прал, та сега ли – на стари години. Почвам да се замислям дали да не си намеря друга, по-добра жена. Що да се захващам с дейности, дето не им разбирам.
Седя и мисля. И пия от мастичката. А на близката маса трима се кикотят, пият бира и приказват глупости. Аз не ги слушам, ама по едно време единият спомена нещо за жена, та се заслушах. Виц ли беше, човекът от опит ли говореше, ама много убедително даваше акъл на другите. Важно, е казва, каква жена ще избереш, ако решиш да се жениш. То не е достатъчно да й гледаш само очите, че и две педи под тях. Трябва да се избира. Не се женете за касиерка, тя непрекъснато повтаря „Минавай по-бързо, че опашката чака”. Не се женете за лекарка, тя в тебе гледа, ама окото й все в чакалнята. Нали от там идват парите. И подканя „Следващият, моля”. Оженете се за учителка. Тя гледа умно и дума „Добре ли беше? Хайде да повторим.”
И ето тук беше грешката ми. Не дочаках да чуя човека какво ще каже до края, все пак опит има, а хукнах у дома и седнах пред компютъра да търся в мрежата сама учителка. То учителки бол и всичките разведени. Намерих и няколко неразведени, ама се оказаха вдовици. Аз от такива бягам. Не се знае как са станали вдовици. Никой ги неще, а аз съм тръгнал учителка да търся. Ама, нейсе. Намерих една, дето гледа по-интелигентно и й написах мили думи. А тя това и чакала. Отговори ми веднага. Така от дума на дума стигнахме до среща, а след още малко думи – до леглото. Хареса ми. Пък и на нея. И какво мислите направих? Ожених се. Глупакът му с глупак. Що не чух приказката на човека до края. То трябвало да е учителка, ама да не е и поетеса. Тия били завеяни.
И така си е. Моята бяга от леглото, става от масата, напуска приятелки и се затваря в банята да пише. Нещо й било дошло точно в този момент в главата и не можела да го държи там. А най й се приписвало, когато готви. Тогава й идвали най-хубавите рими. За манджата – не питайте.
То хубаво, хубаво, но когато постави тефтер и писалка до леглото и почна да рецитира по време на секс, вече не издържах. Изхвърлих всички писалки и вече правим секс с лепенка. На устата й.
А иначе жена ми е добра. Пере, готви, някой път чисти из апартамента. Даже на работа ходи. Е, пари не носи, ама то, защото не им плащал директора. Криза било. И да ви се похваля, миналата година, мисля..., беше по Великден, не загори манджата. То, тогава май топлеше вода за чай. Обадих се дори на майка й, да се похваля. И тоя ден нямаше нужда от проветряване на апартамента. Казах и на съседите спокойно да си отворят прозорците.
То така, но следващият път ще търся учителка, ама да не може да чете и пише. Казват, имало и такива. Даже били хубави. А, може би, точно за това.