автор: RachelLevi

Неясен път – безкраен като зов,
далечен, ала идващ до сърцето.
Замислен хоризонт над тъмен ров,
зад който спят децата и небето.

Завържеш ли сто пътища-змии,
едно небе ще затупти и ето:
във долчинка от слънчеви лъчи
ще събереш най–малкото – сърцето.

И ще ухаят билките, пръстта –
най-малкото - голямото ще носи,
а майката, люлееща света,
ще приюти безкрая в песента си.

Рашел Леви