Толкова голяма, самотна и тиха
никога не е била...И дъждове
кръстоносни измиха светлата
нейна трева....Не преболява Тъгата,
не зная друга такава – на път
покрай усмивка във черно и бяло
грейва жълт есенен лист. Стихва
самотният градски театър, ...
толкова познат, толкова чужд
Кой ли разказва наивно във мрака
че не отлита мигът – звук на пиано,
шал от коприна - спомен за нещо отвъд...
Рашел Леви