автор: kratuna

Всички дни са подходящи за молитва.Не мислете, че ви карам да търсите молитвеника и да четете молитви, написани от други хора, макар че това ще ви помогне най-много. Не! Всеки има свой достъп до Силата, която ни е създала.
Ние можем да си говорим с тази Сила и да и кажем своите болки и радости, да споделим страховете и безпокойствата си и да поискаме съвет и помощ. Не съм го прочела това, а ми се наложи да го изпитам по единствения начин, по който го изпитва невярващия – като падне по очи и не знае как да се повдигне. Преди двайсет години останах сама с двете си деца след серия от житейски грешки и неудачи. Беше 15 ноември 1991г., валеше суграшица и ние нямахме друго, освен дрехите на гърба си и една почти празна гарсониера под наем, в която можехме да се приберем. Там нямаше печка, легло, завивки, килими, храна, ….нямаше нищо, освен покрива над главите ни и маса с два стола. Децата бяха гладни, а аз нямах с какво да ги нахраня. Сложих ги на масата да се сгушат и ги завих с палтенцето си, но това не помогна много те да се стоплят, а аз тотално замръзнах. Няма да ви занимавам с вайканията и сълзите си, защото не обичам сълзливи истории, но бях отчаяна. Децата ми за първи път щяха да си легнат гладни и дори нямаше къде да легнат, а освен това замръзваха от студа в стаята. Нямах на кого да се обадя. Плаках, тръшках се и изведнъж от сърцето ми избликна всичкия гняв, който се беше насъбрал в мене срещу Оня Бог, който си мислех, че ме наказва. Разревах се и му наговорих всичко, което ми се беше насъбрало, разказах му КАК се чувствам, колко ме е страх и как Го заклевам, ако го има, да направи така, че децата ми да не страдат заради моите проблеми и грешки, а да получат храната и топлината, които са им нужни, за да оцелеят тази нощ и занапред. Казах Му, че нямам на кого друг да се помоля за помощ и че ако НАИСТИНА Го има, Той е единствения, който може да ми помогне. Не помня какви съм ги наговорила точно – хлипах доста време под уплашените погледи на моите синове и имах чувството, че съм в транс, в безсъзнание от страх и тревога за моите съкровища. После всичко в мен утихна и ми стана някак спокойно. Замълчах и си прегърнах децата, за да ги стопля колкото мога. По едно време телефонът в стаята звънна. Подскочих, защото нямаше кой да ни търси там, освен единствения човек, който не исках да ни намери. Уплашена до смърт, все пак вдигнах слушалката. Каква беше моята изненада, когато чух от там женски глас да ми съобщава, че скоро полицията ще е на адреса и няма да ми се размине. Попитах защо ще идва полиция и кой се обажда. Оказа се съседката от долния етаж – стара мома, която помислила, че някой е влязъл да краде в гарсониерата и извикала полиция. Обясних и, че сме наемателите и за първи път нощуваме тук, затова досега не е чувала стъпки и я поканих да види, че сме само една жена и две изплашени деца на девет и четири години. Тя дойде почти заедно с полицията. Разбрахме се с полицаите и ги изпратихме. Тогава и обясних в какво положение сме и тази жена, този ангел, изпратен ми от Милостивия Създател, ни донесе всичко, за което бях помолила само минути преди това – печка, храна, постелки, завивки и дори дрешки от нейната осиновена дъщеричка. Нахранихме и измихме децата, те се успокоиха и заспаха, а ние до сутринта обсъждахме вариантите на моето начало на нов живот. Та темата ми беше за молитвите. Не чакайте да стигнете до църква и да научите наизуст някоя молитва. Молитвата ви е вътре в сърцето ви и Създателят само чака да му се обадите и да кажете какво иска сърцето ви. Винаги! И винаги отговаря. Само да се научите да разпознавате пратениците Му и да не подхождате с предубеждение. От този ден насам, за мен названието СТАРА МОМА е почетно звание. Защото една такава жена –старата мома с име Мария, оказала се в различно от общоприетото в обществото положение, ми спаси живота и разсъдъка.