автор: jantreya

Чадърът ти е онзи нежен дом,
под който временно се приютяваш,
разхождайки се тъй безгрижно, щом
внезапен дъжд над тебе завалява.
Дъждът подкача буйно или не
по пъстрия му или едноцветен
ефирен покрив. С мокри колене,
но сухи са косата и лицето.
Чадърът дава чувство за уют,
на временните свои квартиранти.
Или е твой вълшебен парашут -
летиш над локви и ловиш поанти.
Чадърът пази крехкото ти аз
от дъжд, от слънце, само не от вятър.
Тогава се превръща във Пегас
и вдъхновено яхваш небесата…


Вдъхновено от снимката на Зинка
//www.facebook.com/photo.php?fbid=757783894234428&set=a.442766802402807.104210.100000084725417&type=1&theater