Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 751
ХуЛитери: 5
Всичко: 756

Онлайн сега:
:: ivliter
:: LATINKA-ZLATNA
:: mamasha
:: LeoBedrosian
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОт високия прозорец
раздел: Разкази
автор: CheGuevara

Момченцето беше притиснало личицето си до прозореца и хладината на стъклото гъделичкаше приятно чипото му носле. Беше се надигнало на пръсти, за да вижда по-добре.
Знаеше, че скоро ще се появи странния човек с двете тояжки в ръце. Виждаше го всяка сутрин по това време, когато майка му оставяше закуската на масата и казваше с тон, който не търпеше неизпълнение:“Всичко да се изяде, до последната троха! Иначе няма да има разходка в МОЛ-а...“ После отиваше в другата стая и сядаше пред компютъра или бъбреше дълго, дълго по телефона с приятелки.
А сандвичите изглеждаха толкова големи, огромни, като сателитната чиния на терасата.
Преди да го види, момченцето чу потракването на тояжките. Чук-чук, тук-тук...Старият човек се движеше бавно, като че ли отброяваше всяка плочка на тротоара...Широкото му овехтяло палто се люлееше на него при всяка стъпка. Приличаше на тъжен горски дух от филмите на Дисни. Следваше го едро, старо куче с ръждива, сплъстена козина. Явно бяха приятели. Когато стигна до контейнера с отпадъците, подпря тояжките много внимателно до оградата на градинката и се облегна на желязото корито. Надникна вътре, като искаше да не пропусне нищо важно и ценно, захвърлено там. После потопи двете си ръце в това изобилие и рови дълго, докато изрови почти цяла баничка.
Момченцето се усмихна. Радваше се, защото знаеше какво ще последва. Нали почти всяка сутрин беше свидетел на ритуала.
„Николааа...“- долетя заплашително гласът на майка му от другата стая, - сега ще дойда да проверя дали си свършил вече със закуската!...“
Старецът вече беше седнал на оградата. Откъсна половината от баничката и я подаде на кучето. Ядяха бавно и се наслаждаваха на всяка хапка. Крехкото мартенско слънце се процеждаше през клоните над тях и отвисоко изглеждаха позлатени.
Момченцето толкова беше погълнато от гледката, че не усети кога майка му е влязла в стаята. Тя го дръпна силно от прозореца и размаха назидателно пръст :“Ако си непослушен и лош, когато пораснеш ще станеш несретник като него!...“ и посочи надолу към стареца. После го сложи пред чинията с изстиналите вече сандвичи. „Яж!...“ и пак отиде в другата стая.
Момченцето въздъхна и отхапа едно залъче.
Детето знаеше, че когато стане достатъчно голям, за да може сам да си отключва входната врата, то непременно ще слиза долу и ще разделя огромната си закуска с тъжния горски дух и неговия верен приятел-кучето.
Мъдростта и добротата не са привилегия само на опита и възрастта. Понякога те са озарение от Бога.
По улицата старецът бавно се отдалечаваше и с двете тояжки в ръце отвисоко приличаше на тъжна птица с уморени криле...

Ружа Велчева


Публикувано от aurora на 26.03.2014 @ 08:34:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   CheGuevara

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

18.04.2024 год. / 23:07:58 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"От високия прозорец" | Вход | 13 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: От високия прозорец
от Markoni55 на 26.03.2014 @ 11:16:54
(Профил | Изпрати бележка)
Мъдростта и добротата не са привилегия само на опита и възрастта. Понякога те са озарение от Бога."
Много проникновено. Права си. Поздрави за този текст! радвам се че го мярнах и имах малко време да му обърна внимание и да го усетя....


Re: От високия прозорец
от jantreya (valshey@dir.bg) на 26.03.2014 @ 11:43:11
(Профил | Изпрати бележка)
Настръхващо ми подейства и натъжаващо,Ружа! Много си добра!


Re: От високия прозорец
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 26.03.2014 @ 15:37:40
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че прочетох, Ружа! Колко много си казала с толкова малко думи, колко хубаво си обрисувала и "виртуалната" майка и невинното дете със затрогваща доброта и човешкото нещастие.
Тъжно е наистина, но докато децата ни растат такива, има и надежда за нас...дай Боже, те да изкупят нашите грехове...
Поздрави, Ружа!


Re: От високия прозорец
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 26.03.2014 @ 17:54:57
(Профил | Изпрати бележка)
Мъдра приказка!Поздрави Ружа!


Re: От високия прозорец
от zaltia на 26.03.2014 @ 21:29:51
(Профил | Изпрати бележка)
"Мъдростта и добротата не са привилегия само на опита и възрастта. Понякога те са озарение от Бога."
А истината е в душите, и в очите които могат да я видят и усетят...
Усетът да я усетиш е дарба...и ти я притежаваш Ружа...
Поздрави!!!


Re: От високия прозорец
от mariq-desislava на 28.03.2014 @ 06:12:59
(Профил | Изпрати бележка)
Това си е урок по човечност.


Re: От високия прозорец
от doktora на 30.03.2014 @ 18:31:48
(Профил | Изпрати бележка)
Снощи, покрай купона, не ми остана време да ти кажа...радвам се, че те познавам, Руж ЧЕ, мила...ти си просто Човек, с широка душа, Рая е щастливка, тя още не знае...
Прегръщам те, и до скоро...живот и здраве!
Никола


Re: От високия прозорец
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 31.03.2014 @ 17:08:47
(Профил | Изпрати бележка)
Направо не знам как да коментирам..


Re: От високия прозорец
от LATINKA-ZLATNA на 31.03.2014 @ 20:54:55
(Профил | Изпрати бележка)
"Мъдростта и добротата не са привилегия само на опита и възрастта. Понякога те са озарение от Бога."

Така е,Че!...
Поздрави за този разказ!


Re: От високия прозорец
от mariniki на 31.03.2014 @ 20:59:18
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
така си е, Руже... добротата със сигурност е озарение от Бога..
трогна ме, до дъното на душата.. топъл пролетен поздрав,
за теб, от сърце...


Re: От високия прозорец
от voda на 01.04.2014 @ 08:40:21
(Профил | Изпрати бележка)
Човек се ражда добър, но после и Господ не може да го спаси от сянката на злото...
Вълнуващ, съдържателен, многопластов разказ, Ружа.

Осмелих се да го пресъздам в стихче, без претенции за равностойност.
С твое разрешение ще го поместя тук:

***
То е малко момченце -
със чипо носле.
Всяка сутрин стои до прозореца.
И се вдига на пръсти -
да види добре
как върви беден старец сред хората.

Тежко стъпва.
И с двете тояжки почуква.
Той отгоре прилича на птица ранена.
И дели самотата си
с мършаво куче.
И каквото намери -
в контейнера...

А детето ги гледа.
Не му се яде.
Там, на масата , чака закуската топла.
То мечтае едно -
да изтича навън,
да даде своя сандвич
на тези бездомници.

Пожелавам ти весели пролетни празници, Ружа! :)




Re: От високия прозорец
от sonnic на 07.04.2014 @ 10:23:41
(Профил | Изпрати бележка)
Кога човек придобива добротата и умението да състрадава на чуждата болка?! Дали с тях идва на този свят или ги получава, общувайки с тъжни горски духове?!
Голямо сърце имаш, Ружа, затова са тъжни разказите ти, затова погледът ти улавя човешката болка, нищета, страдание... А умението ти да ги предадеш така простичко и безискусно, ежедневно и непретенциозно, понякога кара очите да сълзят...


Re: От високия прозорец
от ivalex на 04.04.2014 @ 15:06:57
(Профил | Изпрати бележка) http://ivaalex.blogspot.com/
Ах Ружа , така се натъжих с онова: Момченцето отхапа залъче... песъчинчица ден след ден, дали това детенце ще запомни, дали ще може да вижда бистро след година, две, десет... Не знам защо ми се доплака, като че най-щастливото създание от твоята приказка е кучето... а със сигурност най-нещастното майката, тя е така окъсана че дори не знае, че нещастна.