Приижда оня път, по който
достигам селото на татко.
Преди да тръгнете, постойте -
дъждът понякога е кратък.
Дъждът понякога е розов
и през стъклото дъвче дъвка.
Застава в тази смешна поза -
ах, как да спре да не те ръфне.
По-късно имах си любима
и тя ме водеше оттатък.
Снегът бе зимен в тази зима -
дъждът понякога е кратък.
Децата ми са топъл вятър,
останал в мен и непреминал.
Дъждът понякога е кратък
и трае само сто години.