автор: severianin

Снег без грязи – как долгая жизнь без вранья.
Владимир Высоцкий, “Белое безмолвие”

Този пролетен сняг се топи цяла вечност
и светът ми не е нито чист, нито бял –
нито твърда земя, нито някаква течност,
мляска звучно в нозете ми рядката кал.

Исках пролет след дългата зима студена,
исках свежа трева вместо белия сняг,
но се плиска морето от кал покрай мене,
като тъмна утайка без дъно и бряг.

Тази лепкава кал е лъжата на дните,
на заблудите плитки деветият вал –
свърши зимното робство, но с кал сме покрити
и се влачим по пътя до глезени в кал.

В рядка кал – на живота в измамата – газим
без посока и път, през баир и овраг,
как ще можем от тъмната кал да опазим
на душите си пролетни чистия праг?

А са гъсти мъглите и слънцето – бледо,
няма сила морето от кал да суши.
Снеговете са чисти, но вятърът – леден,
днес се стапя снегът, но калта ни души.

Искам твърда земя и разцъфнало цвете,
а за ланшния сняг никой днес не тъжи.
Оня сняг си отиде!
Но няма, поете,
сняг без кал...
Както дълъг живот – без лъжи...