автор: lyusien75

Част първа

Падам , въргалям се , ставам и тръгвам.
Краката ми мокри са , дрехите мръсни ,
Свят ми се вие - май ще повръщам ,
Сърцето ми сякаш и то ще се пръсне.

Бъркам си в гърлото - много е късно ,
Всъщност отдавна аз вече повръщах.
Напълних си шепите - Господи , гадост!
Как подиграх се със своята младост.

Такси профучава , мятам - не спира.
Защо ли омесих аз водката с бира.
Къщи и улици , всякакви сгради.
Всичко люлее се - пак ми се гади.

Не зная къде съм нито какъв съм ,
Вървя на посоки , във всичко се блъскам.
Ритам бордюра , падам в калта ,
Удрям се в нещо - не ме заболя.

Опитвам да стана , но нямам аз сила.
Отдавна не бях се тъй мъжки напивал.
Отпуснах се , легнах - така съм заспал
В онази същата лепкава кал.

Част втора

Дъждът продължава , но вече е светло.
Наоколо хора и май им е смешно.
Защо ми се смеят ?? Тъпи боклуци !
Главата ми пръска се пълна със звуци.

Дъхът ми е гаден , вода ми се пие ,
Сърцето ту спира , ту почва да бие.
Някой ме вдига и блъска ме грубо ,
Друг се провиква : "пияно влечуго"

Тегля им майна , залитайки тръгвам.
Къде и защо съм ? Ще се побъркам.
Така на посоки и сам как не зная ,
Най-после до вкъщи аз стигнах накрая.

Отварям вратата , събувам се , влизам ,
Хвърлям си дънките , калната риза.
Влизам под душа и дълго се къпя ,
После излизам и лягам да спя.

Епилог

Събуждам се , ставам - стомаха ми празен.
Червата ми куркат - май , че съм гладен.
Тръгвам към кухнята с твърда походка ,
Отварям хладилника ..."О , Господи , водка !

Л . Иларионов