автор: Bockpece

Любовта му бе насила
открехнат прозорец.
Малката жена стоеше зад него
и подаваше само наплюнчения
си пръст.
Посоките, които усещаше си
имаха имена –
Ляво, Дясно и Пред.
Когато вятърът е Ляво,
(неговото ляво)
й носеше цветя.
Бели хризантеми –
влажна пръст и суха тъга.
Когато вятърът е Дясно,
(нейно ляво)
й задаваше своите отговори,
които завършваха с въпрос:
“Само моя си, нали?”
Когато вятърът е Пред,
прозорецът тръшваше глава
и притискаше пръста й.
Само тогава усещаше
пулса си.
Имаше и една тайна посока – Зад.
Там безветрието я връхлиташе,
с онова блъскащо желание за бягство,
но пантите отдавна бяха клеясали
от натрупаното синьо Пред
“обичам те”.