Днес те няма.
Осъмвам с лице на прозореца.
Облакът спуска небесната щора.
Всичко е бяло безсмислие.
Мъглите.
Полето.
Релсите с писък провикващи
нечие име
прегазено.
От влака в ранния час
транзитно
малката гара преминал.
Безучастните мисли
от фара на слънцето (скрито)
нематериализирани.
Крехкото цвете (кокичето)
с чашката си
пролетта не достигнало.
Безсмислица бяла
сме ти и аз!