автор: mrsorrow

„Този полет май ми е последен?!“ – помисли си пеперудата и усети силния порив на вихъра, преобърна се наопаки и падна на земята. Нямаше кой да я види – само аз я наблюдавах и тогава те запитах :
- Май тоя свят не е за мене, защо ме караш да се мъча?
- Защо да не е за тебе?
- Не ми харесва нещо! Твърде много хора и почти никакви човеци има в него.
- И какво от това? Нали тебе те създадох от човеците, от ония, дето виждат надалече и носят доброта в душите си.
- Казвам ти – не ми е тука мястото! Вземи ме при себе си… уморих се от толкова низки гледки!
- И какво от това? Нали ти не изпадаш в низост.
- Да, но нямам сили да го нося цялото това бреме!
- Ако ти нямаш сили – те ли да имат? Постой още малко.
- Защо да стоя? Нали вече видях колко омърсени са всички!
- Тогава научи ги как да се пречистят.
- А нима те могат да се учат на това?
- Някои могат. Виж себе си! Нали аз те научих…
- Моля те, вземи ме при тебе – там, горе! Не е за мене тоя свят повтарям!
- Не е за тебе, но остани още малко… има и ти какво да научиш.

…

- Дай ми поне някой за опора, Боже!
- Аз ще съм ти опора, Аз ще съм в сърцето ти – поемеш ли си дъх, ще вдишваш Мене… Не търси опора в други и на друго място – Аз ще бъда в тебе и в това ти се заклевам!
- А кога ще си отдъхна?
- Когато дойде твоето време, Сам ще те повикам, ала през другото време винаги ще Съм до тебе!

„Този свят не е за мене! Може би и за теб не е? Някак си се чувствам чужд за него?!“ – помислих си това, но все пак нека останем за малко… има на какво да се научим!