автор: apostola

Живея, Боже, за едното си име
и съм го писал къде ли не.
За първи път
в кръщелното го пише.

А после
в училищните дневници
и всякакви тефтери.
Стои си там
и във времето трепери.
Във лични карти и паспорти,
в празнични и юбилейни торти.
В свидетелства и дипломи научни.
В статии,
доклади и брошури.
Под стихове
и епиграми щури.
В грамоти,
награди и отличия.
Под хонорари за приличия.
Под рационализации
и изобретения...
На книжки със стихотворения.
Във изборни списъци,
в приветствени адреси
и свитъци.
Във карти за транспорта.
В списъците за заплати.
В партидите
за ток, вода и парно.
В договори, споразумения
и нотариални актове.
В партида
за телевизия, телефон и интернет.
В дневници
на доктори и болници.
В рецепти за лекарства,
в билети
за екскурзии и митарства.

Накрая името ми,
което няма да видя,
ще е на черен некролог-
естествения
на живота
епилог...