автор: mihala

5.

Разчупил преградата на мислите си, той се беше отдал в прегръдките на Морфей в блажено затишие и непознаване на заобикалящата го среда. Тишината беше завладяла цялото отделение...
... Изведнаж светкавица преряза небосвода. Ставри се хвана за слушалките и погледна към крилото на самолета. То гореше. Паниката беше обхванала салона, където пътуващите бяха видяли случващото се. Стюардесите искаха ... но в тази заглушителна буря не можеха да бъдат чути. Ставри се опитваше да се свърже с кулата, но връзката беше прекъсната. Всичко оставаше в неговите ръце... Отвреме навреме се чуваше лекото иззвъняване на таймер в манипулационната. Системите продължаваха да създават необходимия конфорт за Ставри.Той плуваше в своето неведение между спомени и реалност- в съня на объркани мисли и забравени, отминали предчувствия... Камбаната от близката черква извести първите часове на утрото.Какво ли ще донесе този ден. Д-р Милчев погледна часовника. Беше време да застъпи на смяна. През днешния ден беше свикал съвет по случая Ставри... А той искаше, ах колко много искаше да живее. Но това никой от присъстващите не го знаеше.