Ако ме питате какво е щастие
ще ви отговоря веднага
двама старци
среброкоси
тя- в бяло поло
наметната с шал от кашмир
с наниз перли на деликатната шия
той- в сив пуловер
с капитанска фуражка
с малка козя брадичка
с неизменна лула
в ъгълчето
на добре очертаната челюст
седят
на обичайната масичка в ъгъла
на една стара таверна
на един малък остров
недалече от Амстердам
той гали пръстите й
тя гали пръстите му
някой влиза
някой излиза
но те не виждат, не чуват
в някакво тяхно си
измерение
един срещу друг
един в друг
не помръдват
две восъчни фигури
от музея Тисо
отвън фериботът надува
за кой ли път свирката
но няма кой да го чуе
не и последните оцелели
щастливци
на тази планета