автор: joro25s

Накрая настъпи времето,в което нямаше какво да се прави.
Сега всичко беше затворено,всички спяха,дори нямаше и с кой да си попише човек.Часовете на меланхолия,часовете на самота,часовете на студенина.Мракът отдавна царуваше.Тези часове,и бяха най-омразните.Часовете със самата себе си.Времето на мислите,които я надмогваха.Те напъваха с всичка сила,превъзмогваха я,унищожаваха я малко по малко..Времето...на безвремие.,.Клепачите на сините и очи,натежаваха с всяка изминала минута.Тези очи...,тези сини очи...,този светъл поглед....,но сега те не бяха това,сега очите просто бяха място,в което се събираха само сълзи.Кой заслужаваше това?Кой?Защо пак на нея?Защо трябваше отново и отново да изживява едно и също нещо?-се замисли тя.Малко по малко се унисаше..Мислите и,обаче не я оставяха на мира,не можеше да се отърве от тях..Умората,най накрая победи.Учестеното и дишането,започна да се забавя след всяка измината секунда. Сърцето и се бе успокоило вече. Всичко влезе в ритъм..Тя затвори очи и заспа.Напоследък това се случваше рядко при нея.Със затварянето на очите и,се отвори един друг свят,свят за който тя много мечтаеше,свят в който искаше да е сега,свят в който всеки имаше всичко,от което тя имаше нужда.
Сънуваше.В съня и, се появи тайнствен свят,но тя не знаеше накъде да поеме.Имаше много посоки,много входове,много изходи,какъв лабиринт беше този странен свят,всичко беше толкова объркано и нереално,но точно това я караше да спи така,точно от такъв свят имаше нужда.