„Открита е тя!
Какво? Вечността.”
Артюр Рембо
Открита е тя!
Какво? Тленността.
Булевард окрупнен
с фосфор посипан.
В пресечката тиха
на крайната улица,
носа си облизва
преялата глутница.
Открехнат прозорец
окото съблече.
Отказа леглото –
залитна нагоре.
И там – така се удари!
Уста прокърви.
Окапаха зъби.
А тя – човечността
в Океан се разтвори.
Три дни валя.
Дъждец от слова
нахрани земята.
Но вместо книжарница,
изникна месарница.
Открита е тя!
Какво? Тленността.
Булевард окрупнен
с фосфор посипан.
…за да пребъде – душата.