Сплашването по тоя елементарен начин беше ли свързано с издирването на професора, на личеше толкова добре. Нишката и да се напъваше за демонстрация на здравина, оставаше сред паяжините. Хората отвлекли професор Брукс, повече от очевидно личеше, дайствали са професионално и едва ли ще вмъкнат лице в
играта, като тоя мастодон преди малко. До сега упорито държаха да не оставят следи, а отведнъж, глупав показ. Никак не се връзваше с техните правила. И ако ги е интересувал чак толкова федералния, едва ли са пропуснали да научат, коя институция представлява. Тъпият риск винаги се разминава с добрия професионализъм. Само, че който заобикаля дребните камъчета из пътя си, непременно ще се забави за там където е тръгнал. Далеч по-логично изглеждаше другото разсъждение. Покрай издирването на професора, да е допрял без да иска, нещо съвсем незначително, а то е изкънтяло ненужно високо някъде.
В местното шерифство разполагаха с програма и за специалист като Пол Ричмън, не представляваше особена трудност да състави фотопортрет на горилоподобния. След което задачата, като досадна муха се залепи за сержант Брадърс.
- Предполагам да е от средите, които правят и разпространяват снимки или видеокасети из града - допусна агент Ричмън, - но ако продължи да се мотае из краката ни, като нищо ще попречи на работата.
- Ясно. Каквото трябва по въпроса, ще го направим - декларира твърдо сержант Брадърс.
И федералният повярва на това от раз. Не убягна от неговия поглед физиономията, която полицаят направи, когато програмата съвсем приключи с изображението върху монитора. Дали го познаваше или нещо в момента се досети, нямаше чак толкова голямо значение. По-важното е, ще се заеме подобаващо със случая. Той беше от оня тип полицаи, които не обичат да им се изплъзват нещата изпод контрола. Вероятно тогава е предозирал своята убеденост, че ще открие лесно университетския преподавател. След разминаването вече пращеше и от амбиции. Дано бъдат измежду полезните и той повече не чува откъм гърба си - "Виждаш ли?"
Цветко Маринов