автор: vesan

Бих искал до тебе приятелко,
когато натегнал е делника
с камара проблеми... душата ти -
тъй както в скалите над Мелник е

изваял каньоните вятъра -
така е от болка прорязана
и тя, и когато театъра
на твоя живот е запазена

за драмата сцена, тогава
бих искал до тебе да бъда.
Не зная дали заслужавам
това, ала зная присъда

че ти си за мене. Бих искал
ръцете ти в своите длани
в студения ден да притисна,
да стопля с дъха си. Желан и

потребен бих искал за тебе
да бъда. Да вярвам, че имам
в живота ти място, е жребий
и избор за мене... Прости ми!