автор: timon

Всяка година
септември затваря вратите си
и всяка година са оковноръждиви.

Всяка година откривам,
как съм изхвърлила думите за отваряне
и в джоба на душата
не откривам ключ.
После дъждът ми припомня
колко съм безсилна без теб
в циганското лято.
Слънцето е изтървало спомените си
и зейва като черна дупка,
помитаща всичко,
а дъждът капе в едно с чадърите по сърцето ми,
убива всяко ТЕБ -
разтапя,
изтрива,
заличава!
Тази година октомври отвори вратите си,
за да намеря ключ към себе си.