автор: atom

И пак съм надалеч,
когато имаш нужда...
Но стъпвай, без да спреш,
по жицата от чувства.

Сближава този път
с един замах спокоен -
гръдта ми с твойта гръд
и разума ми с твоя.

Макар неоправдан
за мястото си днешно,
решен отивам там,
където ще те срещна.

И даже може би
не трябва и да бързаме -
взаимните съдби
са изначално свързани.