автор: Rodenavlotos

Те идваха и си отиваха. Брегът оставаше.
Изронен от сълзи и все по-тъжен.
За кратките прегръдки, по представите им,
не смятаха, че с нещо са му длъжни.

Те бяха скитници. Във хоризонта влюбени.
Брегът за тях бе мимолетна връзка.
А той, нещастник, бе завинаги погубен,
от първите докоснали го пръски.

Те идваха и си отиваха. След всяка среща,
си тръгваха безкрайно по-богати.
А той оставяше върху гърдите им по нещо-
да им напомня всеки път, когато

забравят, че отдаването е като дамгосване-
със него си белязан в принадлежност.
И като кръст на раменете си го носиш.
И иска ти се да умреш от нежност...

Не знаеше дали изобщо го разбираха.
Дали го чуваха. Те бяха странни странници.
Едва ли смятаха за него да умират.
Едва ли щяха да прекрачват граници...

Един ден хората издигнаха предпазни диги.
Прегръдките им - вече спорадични, но
те идваха и си отиваха- това му стигаше.
И невъзможното е форма на обичане.