автор: daro

Аз съм черна отсечка
посята с безброй семена.
Ти си светлата точка
в непрогледното вместена.
Питаш – Какво си пожела?
Не сънувам – нямам мечта.
Ненормално, за теб съществувам.
Дъхът ми над бездна поспря.
Потрепна
и се разпиля.
Надежда ли – тъжна насмешка.
Червилото по мойта страна
в нечий друг сън ще се буди.
Ще вие
и ще хапе нощта.
Досущ като мене копае
в локалното пътно строене.
Но ти нямаш вина!
Знойното слънцестоене
и мойта леха я заля.
Животът ми в теб е изгаряне
и необяснимото светене.

Не опазих гнездото,
но му драснах сърцето.