Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | За театъра, медицината и още нещо... Вече двадесет и три години ми се налага да си припомням, че не живеем в Ренесанса. Или поне така изглежда на пръв поглед... Когато преди доста време реших, че искам да стана лекар, а защо не, и едновременно с това, полярен изследовател, не можех да си представя колко несъвместимо е моето желание с това да поставям пиеси на Шекспир, например. И ако по времето ...на Леонардо това да се заловиш с няколко неща едновременно не би учудило никого, сега този въпрос стои по един съвсем различен начин. Струва ми се, че от 19 век насам диференциацията във всички сфери на живота стремително се движи към точката на абсурда, в която всичко изчезва, по простата причина, че съществуването му само по себе си изгубва всякакъв смисъл, защото е изгубило връзка с цялото. И ако възрожденският идеал е опитал да преповтори античния, това със сигурност е било в отговор на потребностите на епохата, а не поради някакви лични търсения.
За мен, по един съвсем естествен начин, науката, изкуството и философията винаги са били едно цяло, защото, ако ги разгледаме откъм техния смисъл и целесъобразност, всички те се стремят към едно единствено нещо – да решат задачата на човешкия живот, неговото място и предназначение във вселената. Обаче за човека на 20-ти, а защо не и 21-ви век, може би нещата не стоят по този начин. Или греша?! И ако по някаква случайност е така, мога само да се надявам, че необходимото осъзнаване ще се случи час по-скоро, защото след Ортега и Гасет, който преди около 100 години предрече краха на изкуството, подчертаваната от него необходимост от дълбочина не успява да внесе достатъчно яснота по въпроса. Какво всъщност означава дълбочина?
Ако човек излезе от обичайното си състояние и види съществуването си отстрани, няма как да не забележи, че всъщност нищо не зависи от него. Че е изправен пред невъобразими и на практика невъзможни за схващане парадокси. Колкото и да търси причинно-следствени връзки, все ще стигне до мига, в който ще разбере, че нишката се губи някъде в безкрайността, т.е. че е неизследима.
Факт е, че макар на пръв поглед основите на съвременната западна цивилизация да са поставени принципно върху отхвърлянето на християнската догматика, тя е пропила до корените, до самото дъно на колективното ни подсъзнание, схващанията за трите основни, трайни във времето и действително градивни продукти на човешката дейност – трите стълба на човешкото емоционално-мисловно развитие...
Разбира се, че е налице взаимно проникване между изкуството и философията, но опитите за механично нахлуване на науката, без която и двете са всъщност недъгави, се усещат по-скоро като едно загрозяване, в изкуството от естетична гледна точка, а във философията – като тенденция към механизация на съзнанието. Т.е. нещо съществено липсва. И вероятно, това е онази червена нишка на същинска целесъобразност, която само наличието на Идеал може да осигури. И ако потърсим такъв идеал в следване идеите за свръхчовека на един Ницше, например, нещата пак не изглеждат задоволително и няма как да бъде иначе.
Като че ли един човешки живот не стига и за това спомага въздесъщата леност на индивида, който, ако има възможност за избор, при всички случаи би предпочел по-малко опитности и повече статика в изживяването на приятното и усигуряващо някакъв относителен уют, на онова, което ще му позволи да затвори очи и забрави своята времева ограниченост, тленността на всички свои щения.
Защото, ако се вгледаме по-внимателно в историята, няма как да не забележим, че усилията, вложени в едно призвание с цялата необходима искреност, съвсем не задължително водят до реализация. И това се отнася както за изкуството, така и за науката и философията. Като че ли човек е просто една пионка в капризните ръце на съдбата. И изправен пред абсурда, който носи осъзнаването на това, че същата тази съдба го е запратила в дадена посока, внушавайки му някакво призвание и житейски смисъл, най-често просто вдига рамене и се отказва от материализиране на огромна част от идеите, с които е бил, пак някак отвън, натоварен.
Ако се върнем доста по-назад, към историческия извор, поне този, който ни е познат, и по-точно към принципната обосновка за съществуването на науката, изкуството и философията, знаейки с пълна сигурност, че първо от тях се е появило изкуството, тъкмо защото е натоварено с най-малко самообосноваваща се мисловност и най-много страхопочитание пред Неизвестното, можем лесно да забележим как цивилизационният стремеж периодично се люлее между утвърждаването на Човека като самодостатъчен идеал и нещото, много по-голямо от него и на практика немислимо, невъзможно за обхващане и с най-фината абстрактна мисловна кострукция – Абсолюта.
След всичко това, може да се стигне до извода, че както е било винаги досега, философската обосновка, доколкото е почерпила своето вдъхновение от чистата Мъдрост, актуализираща и извеждаща буквално в сегашния миг реалното отношение между Микрокосмос и Макрокосмос, между частта и Цялото, би могла да даде търсената и действително необходима дълбочина и в трите гореописани дейности, за да ги изведе на един качествено нов етап.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1313 четения | оценка 5 | показвания 123751 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"За театъра, медицината и още нещо..." | Вход | 4 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За театъра, медицината и още нещо... от mariq-desislava на 12.01.2014 @ 11:32:32 (Профил | Изпрати бележка) | А аз си мечтая някой ден да доживея всички изкуства да бъдат едно цяло, без да са разграничени помежду си. Знам, че е твърде авангардна идея, но пък толкова красива.:)
Благодаря за удоволствието от четенето.
Малко ще се отклоня и ще споделя, че исках да стана психолог, пък сега съм учител в детска градина, ей това ако не е ирония, пък на.;) |
Re: За театъра, медицината и още нещо... от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 12.01.2014 @ 12:19:51 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | Яаакко Хинтикка предложи универсален инструмент за измерване на дълбочината - разлагане на конституенти и на което ниво се получи противоречие. Така теоретичната физика е с дълбочина 0, медицината 1, а някои специалисти по опаковане на къщи минус 1.
Причината е, че цялата тройка се прави за тълпата, а тя, глината поскъпва.... |
Re: За театъра, медицината и още нещо... от diadoto на 12.01.2014 @ 15:32:07 (Профил | Изпрати бележка) | Малко след осъзнаваето на Азът идва и съкрушителната истина за нашия единствен възможен край. За да го дочакаме, без да го предизвикаме сами, загърбваме Азът и обсъждаме по дълговечните: род, нация, човечество, изкуство, наука, философия, вяра.
Не мога да ги подредя по важност, но където и да вложим усилиятя си, освен надеждата за индивидуален успех в начинанието, е и шансът да се материализираме за по-дълъг от отредения за тялото ни срок. |
Re: За театъра, медицината и още нещо... от missana на 12.01.2014 @ 21:25:08 (Профил | Изпрати бележка) | Пледложеният от авторката текст е есеистичен по своя характер. Тя по същество поставя някои от основните и вечни въпроси, които придобиват особено остро и тревожно значение на фона на съвремието.
Утопистът Сен Симон мечтае за Острова на интелектуалния елит - нещо като мозъчен тръст на човечеството. Тази утопия има своя архетип още у Платон с неговия текст за митичния Остров на атлантите. Уви Островът е потънал завинаги и дори няма свидетелства, че някога е съществувал. Мнозина считат, че това история съчинена от Платон или от последователите на Филолай - последният мастит Питагорейски лектор, записките на който Платон заграбва за "шепа сребърници" и въз основа на тях пише своите прочути Диалози. Очевидно е , че Островът на Сен Симон ще си остане утопия, като символ на единението на интелектуалния елит. Главните две науки физика и математика търпят фиаско във фундаментален план, а това дава пагубно отражение и върху изкуствата и върху философията. Свидетели сме на дълбока световна интелектуална криза.
Кенет Кларк в "Цивилизацията" вижда причината за упадъка на съвременното изкуство в обстоятелството, че досега изкуството се е базирало на знанията ни върху нашата планета, които са натрупани в отрадно количество, но сега ние сме изправени пред всемогъщия космос, познанията ни за който са практически нищожни. Оттам и този смут, дисбаланс и дисхармония в съвременното изкуство, на които всички сме свидетели. Аз бих добавил към тази негова мисъл още нещо. До края на 19-и век и дори до първата половина на 20-и имаше надежда, че с помощта на една финитна теория светът може да бъде обяснен. Венец в това направление положи геният на математиката и колосален мислител Давид Хилберт. Той бе убеден във възможността за финитното познание. Айнщайн също не правеше изключение. Неговата мечта за Единна теория на полето е само потвърждение на думите ми. Той прахоса 40 години от живота си в Принстън, където съвместно с поляка Леополд Инфелд, отчаяно се мъчеше да завърши подобна теория. А тя включва обединяването на известните 5 фундаментални взаимодействия в природата: електричество, магнетизъм, слаби взаимодействия, силни взаимодействия и гравитация. Уравненията на това единно поле така и не бяха написани. Все пак, още навремето, Максуел откри и изписа уравненията на т.нар. електромагнитно поле /практически установено експериментално от гениалния самоук английски физик Майкъл Фарадей/. Така бяха обединени електричество и магнетизъм - като 2 възможни проявления на електромагнитното поле. Към тях пакистанският физик Салам добави слабите взаимодействия, извеждайки по този начин уравненията на поле, наречено поле на електро-слабите взаимодействия. За това свое огромно теоретично постижение Салам получи Нобелова премия. Теорията му бе потвърдена впоследствие от експерименталния физик Вебер, който чрез гигантски ускорител "залови" т.нар w-бозон - субелементарна частица явяваща се репрезентатор на тово поле. Тя живее буквално наночастица време, поради което засичането й е дяволски трудно.
И дотук с опитите за т.нар. Велико обединение - т.е. Единно поле.
Айнщайн и Инфелд се провалиха. Провали се и Хилберт, защото 18-годишният австрийски математик Курт Гьодел поднесе своите 2 знаменити теореми за непълнота. Парадоксът е, че това се случва точно в деня, в който Хилберт твърди, по време на конгрес, че е на крачка от завършването на Единната математика. Теоремите на Гьодел могат да бъдат считани за венец на философската мисъл. Лаически поднесени те се свеждат до следното. Първата твърди, че всяка достатъчно съдържателна логическа теория е необосновима логически само със свои средства. Тоест, за да бъде обоснована, се нуждаем от по-обширна теория, в която тя е вложена и само със средствата на тази по-обширна теория, тя може да бъде обоснована. А втората теорема на Гьодел твърди, че всяка една достатъчно съдържателна логическа теория /която е вътрешно непротиворечива/ е винаги непълна. Тоест в тялото й се съдържат твърдения верността на които е неизводима със средствата на самата теория. По този начин една такава логическа теория е ка
още коментари... |
| |